Главный Герой Граф Монте Кристо
Граф Монте Кристо Le Comte de Monte-Cristo Автор Първо издание 1844 – 1845 г. Жанр в „Граф Монте Кристо“ (на: Le Comte de Monte-Cristo) е на главния герой от едноименния роман на писател-романист. Творбата е завършена през година. „Граф Монте Кристо“ е приключенски роман от Александър Дюма. Често се смята, че трябва да се нарежда заедно с ( Les Trois Mousquetaires), най – популярната творба на Дюма. Той завършва творбата през 1844 г. Както много от новелите му, тя е разширение на сюжета, предложен от сътрудничеството му.
Здесь вы найдете все экранизации граф Монте-Кристо и других героев романов Дюма, которые.
Смотреть фильм Граф Монте-Кристо онлайн в хорошем качестве. Главный герой фильма. Герой, потерявший. Смотреть онлайн Граф Монте-Кристо. Которые перенес главный герой.
Действието се развива във, острови в и, по време на историческите събития от – (от непосредствено преди Стоте дни до царуването на ) година. Историческата рамка е основен елемент от книгата. Приключенска история, главно ангажирана с темите за надеждата, възмездието, милостта,. Фокусира се на човек, който е несправедливо хвърлен в затвора, бяга, натрупва състояние и се подготвя да отмъсти на тези, които са отговорни за задържането му. Но плановете му имат опустошителни последствия, както за виновните, така и за невинните. Главен герой на романа е, деветнадесетгодишен и на търговския кораб „Фараон“. Влюбен в красивата Мерседес, която споделя чувствата му.
Той решава да се ожени за нея. В деня на сватбата обаче Дантес е обвинен несправедливо и пратен в затвора, зловещия замък, за четиринадесет години. В затвора той се запознава със смятания за луд абат Фариа, с когото по-късно съставят план. Веднъж избягал, Дантес приема името и титлата на измисления граф Монте Кристо, както и забуленото в тайна богатство на абат Фариа.
След като вече е на свобода, новопоявилият се граф е готов да отмъсти на виновниците за изгнанието си, каквото и да му струва това. Историята се развива в два, като място на действието в първия том е предимно (главно ).
Във втория том се споменава за пътешествия на героите из, и Близкия изток. Други герои на романа: Мерседес (по-късно графиня Дьо Морсер), Фернан Мондего (по-късно граф Дьо Морсер), барон Данглар, Кадрус, прокурор Дьо Вилфор, абат Фариа, абат Бузони, г-н Ноартие и др.
Замъкът Иф През г. Едмон Дантес, млад и успешен моряк на търговски кораб, наскоро поел управлението от покойния си капитан, се завръща в Марсилия, за да се ожени за своята годеница – Мерседес. Капитанът Льоклер, поддръжник на изпратеният в изгнание, кара Дантес да достави две неща: пакет до маршал Бертрант (заточен с на ) и писмо от Елба до неизвестен човек. В деня на женитбата си с Мерседес, Фернан Мондего (братовчед на Мерседес и претендент за любовта ѝ) и Данглар (завистник на Дантес, заради бързото му израстване в капитан) изпращат анонимна бележка обвиняваща Дантес, че е предател – бонапартист.
Вилфор, заместник-прокурор в Марсилия, макар първоначално съпричастен на Дантес, унищожава писмото от Елба, когато открива, че е адресирано до неговия баща, който е. За да потули случая и да запуши устата на Дантес, той го осъжда без съд на доживотен затвор.
Таблетки Неуробекс Форте применяют внутрь после еды, запивая водой. Таблетки следует глотать целыми. Рекомендуемая доза составляет 1 таблетка в сутки. В индивидуальных случаях дозу можно повышать и применять по 1 таблетке 3 раза в сутки. Продолжительность курса лечения определяет врач. 
По време на четиринайсетгодишното си затворничество в замъка Иф, Дантес се сприятелява с Фариа („Лудият Свещеник“), затворник опитващ се да прокопае тунел до свободата си, който твърди, че знае къде е скрито голямото съкровище и непрекъснато предлага награда на пазачите, ако го освободят. Фариа се заема да обучава Дантес. Също така обяснява на Дантес как Данглар, Фернан и Вилфор са имали всеки за себе си причини да искат да е затворен. След години приятелство и след знаейки, че ще умре скоро, Фариа казва на Дантес къде е скрито съкровището – на остров Монте Кристо. Когато Фариа умира Дантес използва момента и заема мястото на трупа му. След като бива хвърлен във водата той успява да се измъкне и да избяга до близък до Иф остров и скоро бива спасен от кораб. След няколко месеца работейки като контрабандист той отива на Монте Кристо.
Дантес инсценира нараняване и убеждава контрабандистите временно да го оставят на Монте Кристо и открива скритото съкровище. След като взима част от него, той се връща в Марсилия, там научава, че баща му е умрял в крайна. Купува яхта, скрива остатъка от съкровището на борда и купува острова Монте Кристо както и титлата от правителството. Връщайки се в Марсилия, Дантес планува своето отмъщение, но първо помага на няколко човека, които са били добри с него преди да влезе.
Пътувайки като абат Бузони, той среща Кадрус, сега живеещ в бедност, чиято намеса можеше да спаси Дантес от затвор. Дантес научава, че другите му врагове са забогатели след като са го предали. Той дава на Кадрус диамант който може да е или шанс да се поправи, или капан който ще доведе до гибелта му. Научавайки, че старият му работодател Морел и неговият брат Сабадин са на ръба на, Дантес в образа на главен банкер, купува всички просрочени дългове на Морел и му дава още три месеца да изпълни задълженията си. В края на трите месеца и без начин да върне дълговете си, Морел е на път да се, когато научава, че всичките му дългове са мистериозно платени и един от изгубените му кораби се е върнал с пълно карго, тайно построен наново и натоварен от Дантес.
Килията на Едмонд Дантес, Дегизиран като богатия граф Монте Кристо, Дантес отмъщава на тримата мъже, виновни за несправедливото му хвърляне в затвора: Фернан, сега граф дьо Морсер и съпруг на Мерседес; Данглар, сега барон и богат и Вилфор, сега кралски – всички живеещи в момента в Париж. Графът се появява първо в, където се запознава с Франц Д’Епине и Албер дьо Морсер, синът на Мерседес и Фернан. Дантес урежда младият Морсер да бъде отвлечен от бандита Луиджи Вампа, за да го спаси.
След това Дантес се премества в Париж и след представянето му от Албер дьо Морсер, се превръща в сензация за града. В резултат на познанието му и словесното му обаяние, дори враговете му, които не го разпознават, го намират очарователен и желаят приятелството му. Графът заслепява глупавия Данглар с безкрайното си богатство и го убеждава да му отпусне от шест милиона, като изтегля 900 000. По силата на споразумението, Графът може да поиска достъп до остатъка по всяко време. Графът манипулира чрез фалшиво съобщение облигационния пазар и бързо унищожава голяма част от състоянието на Данглар. Остатъка започва бързо да изчезва чрез мистериозни банкрути, прекратявания на плащания и още лош късмет на Фондовата Борса.
Вилфор в миналото е имал афера с мадам Данглар. Тя забременява и ражда в къщата, в която той е живеел по онова време. След като задушава новороденото, Вилфор се опитва тайно да го зарови в кутия в основите на къщата, но бива наръган от своя заклет враг Бертучо, който спасява. Снахата на Бертучо отглежда детето и го кръщава „Бенедето“. Графът научава тази история от Бертучо, който по – късно става негов слуга. Той купува същата къща и прави вечерно парти, на което сред другите гости кани Вилфор и мадам Данглар.
По време на вечерята, Графът съобщава, че по време на разкопки намерил закопана кутия с останките на новородено и е съобщил за това на властите. Това озадачава Вилфор, който знае, че кутията е била махната и затова историята на Графа не може да е истина и го кара да мисли, че може би знае за аферата му с мадам Данглар и се опитва да го порицае. Междувременно Бенедето е пораснал и се е превърнал в, осъден да гребе в галерите, заедно с Кадрус. След като двамата са освободени от „лорд Уилмор“, Бенедето е спонсориран от графа да заеме самоличността на „виконт Андреа Кавалканти“ и бива представен от него на парижкото общество именно на това вечерно парти, като нито Вилфорт, нито мадам Данглар подозират, че Андреа е считаният за мъртъв техен син. Андреа след това си спечелва благоразположението на Данглар, който сгодява дъщеря си Южени за него след като разтрогва годежа и за Албер, син на Фернан. Междувременно Кадрус изнудва Андреа, заплашвайки да разкрие миналото му.
Хванат от „абат Бузони“ докато се опитва да обере къщата на графа, Кадрус моли да му бъде даден още един шанс, но Дантес мрачно отбелязва, че последните два пъти го е правел, Кадрус не се е променил. Той кара Кадрус да напише писмо до Данглар, разобличаващо Кавалканти, като мошеник и пуска Кадрус да напусне къщата. Напускайки, той е наръган в гърба от Андреа.
Кадрус успява да издиктува и подпише свидетелско показание изобличаващо убиеца му и Графът разкрива истинската самоличност на Кадрус моменти преди крадецът да умре. Години преди, владетеля на Янина, е бил предаден на от Фернан, след смъртта на Али, Фернан продал жена му, Василики, и дъщеря му, Хайде, в робство. Хайде била намерена и купена от Дантес и става опекуна. Графът манипулира Данглар да разследва събитието, което е публикувано във вестник. Като резултат Фернан е изправен на съд заради престъпленията си. Хайде свидетелства против него и Фернанд е опозорен. Мерседес, все още красива, е единственият човек, който разпознава графа, като Дантес.
Когато Албер обвинява графа за падението на баща си и публично го предизвиква на, Мерседес отива тайно при графа и го моли да пощади живота на сина ѝ. По време на разговора им тя научава цялата истина за и хвърлянето му в затвора.
По–късно тя разкрива истината на Албер, което го кара да се извини публично на графа. Албер и Мерседес се отричат от Фернанд, който разбира за истинската самоличност на Дантес и се самоубива. Майката и синът заминават, за да търсят нов живот, чист от позора. Албер се записва като и заминава за, за да започне живота си на чисто и възстанови честта си, под ново име, а Мерседес започва самотен живот. Остров Монте Кристо Дъщерята на Вилфор от първата му жена, Валантин е наследница на състоянието на дядо си (Ноартие) и на родителите на майка ѝ (Сен-Меран), докато втората му жена, Елоиз, иска състоянието за сина си – Едуар.
Графът е наясно с намеренията на Елоиз и „невинно“ я запознава с техника на отравяне. Елоиз фатално отравя Сен-Меран, така че Валантин наследява тяхното състояние. Валантин е лишена от наследство от Ноартие, в опит да предотврати предстоящия брак на Валантин с Франц д’Епине. Бракът е отменен, когато Франц д’Епине научава, че баща му (за който се вярва, че е убит от бонапартисти) е бил убит от Ноартие в дуел. След това Валантин е върната в завещанието на Ноартие. След неуспешен опит да убие Ноартие, в който загива слугата му, Бароа, Елоиз се прицелва във Валантин, така че Едуар, най–после да вземе състоянието.
Обаче Валантин е главната заподозряна, в очите на баща си, за смъртта на Сен-Меран и Бароа. Научавайки, че синът на Морел, Максимилиан е влюбен във Валантин, графът я спасява, като прави да изглежда сякаш планът на Елоиз, да отрови Валантин е успял и, че Валантин е мъртва. Вилфор научава от Ноартие, че Елоиз е истинската убийца и я кара да избере публична екзекуция или да се самоубие със собствената си. Бягайки след изобличаващто писмо на Кадрус, Андреа стига до Компиен преди да бъде арестуван и върнат в, където е съден от Вилфор.
Докато е в затвора, чакаш, Андреа е посетен от Бертучо, който му казва истината за баща му. По време на делото си, Андреа разкрива, че е син на Вилфор и е бил спасен, след като Вилфор го е заровил жив. Удивен Вилфор признава вината си и разпуска съда. Той се втурва към дома си, за да предотврати самоубийството на жена си, но закъснява; тя е отровила и сина си. Дантес разкрива истинската си самоличност на Вилфор, но това заедно с шока от развоя на процеса и смъртта на съпругата и сина си го подлудяват. Дантес се опитва да съживи Едуар, но не успява и решава, че отмъщението му е стигнало твърде далеч.
Едва след като отново посещава, Дантес се успокоява, че каузата му е справедлива и съвестта – чиста, че може да изпълни плана си, същевременно успявайки да прости както на враговете си, така и на себе си. След манипулацията на на, Данглар остава само с разрушена и 5 000 000 франка, които държи на за болници. Графът иска тази сума, за да изпълни тяхното кредитно споразумение и Данглар си присвоява болничните средства. Изоставяйки съпругата си, Данглар бяга в Италия с разписката на Графа, надявайки се да живее във в анонимно благоденствие. Докато напуска, той е отвлечен от агентът на графа, Луиджи Вампа и е тикнат в затвора, по същия начин, както беше и Албер. Принуден да плаща безбожни цени за храна, Данглар в крайна сметка подписва за всичко, освен 50 000 франка, от откраднатите пет милиона (които Дантес анонимно връща на болниците). Почти докаран до лудост, Данглар се разкайва за престъпленията си.
Дантес прощава на Данглар и му позволява да напусне свободен, заедно с парите, които са му останали. Максимилиан Морел, вярвайки, че Валантин е мъртва, мисли за самоубийство след погребението ѝ. Дантес му разкрива истинската си самоличност и му обяснява, че е спасил бащата на Морел от банкрут, позор и самоубийство, преди години. Той убеждава Максимилиан да отложи самоубийството си. След месец на остров Монте Кристо, Дантес представя Валантин на Максимилиан и му разкрива истинската поредица от събития. Намерил мир, Дантес заминава за неизвестна дестинация, да намери спокойствие и нов живот с Хайде, която му е засвидетелствала любовта си. Публикации Романът Граф Монте Кристо първоначално е публикуван във вестник Journal des Débats, в осемнадесет части.
Публикацията е проведена от до г. По-късно той е публикуван за първи път, под формата на книга в от Петон, в осемнадесет тома (1844 – 5), но изцяло, версията на романа е отпечатана през,. Външни препратки. на сайта „“.
27 февраля 1815 г. В Марсель из очередного плавания возвращается трёхмачтовый корабль «Фараон». Капитану Леклеру не суждено было ступить на родную землю: он умер от горячки в открытом море. Молодой моряк Эдмон Дантес принял на себя командование, исполнив и другую последнюю волю капитана: «фараон» заходит на остров Эльба, где Дантес передаёт пакет, полученный из рук Леклера, маршалу Бертрану и встречается с самим опальным императором. Дантесу вручается письмо, которое надлежит доставить в Париж, г-ну Нуартье — одному из заговорщиков, готовящих возвращение на престол Наполеона.
Владелец «Фараона» Моррель предлагает Дантесу официально вступить в должность капитана корабля. Одержимый завистью бухгалтер судовой компании Данглар решает отстранить Дантеса. Вместе с отставным солдатом, а теперь простым рыбаком Фернаном Мондего, который соперничает с Дантесом за право жениться на красавице Мерседес, и портным Кадруссом, обобравшим отца Эдмона за время плавания, Данглар сочиняет анонимное письмо помощнику прокурора Марселя де Вильфору. Смысл доноса: Дантес — тайный агент бонапартистов. На допросе Дантес без утайки, все как было, рассказывает Вильфору о своём посещении Эльбы. Состава преступления нет; Вильфор готов уже отпустить арестанта, но, прочтя письмо маршала Бертрана, осознает: счастье и сама жизнь его зависят от этой игры случая. Ведь адресат, г-н Нуартье, опасный заговорщик, — его отец!
Мало сжечь проклятое письмо, надо избавиться и от Дантеса, могущего невольно огласить всю эту историю, — и в результате де Вильфор лишится не только места, но и руки своей невесты Рене де Сен-Меран (она — дочь старого роялиста; взгляды г-на Нуартье, его родство с женихом для них тайна). Дантес приговаривается к пожизненному заточению в замке Иф, политической тюрьме среди моря, неподалёку от Марселя. Проходят пять лет. Дантес близок к отчаянию, он решает умереть голодной смертью. Вдруг как-то вечером до его слуха доносится глухой скрежет за стеной. Он здесь не один, кто-то явно копает лаз в направлении его темницы.
Эдмон принимается рыть встречный туннель. Много дней работы вознаграждены радостью встречи с товарищем по несчастью. Аббат Фариа — так зовут заключённого из соседней камеры — провёл в замке Иф на четыре года дольше Дантеса. Роя свою нору, он надеялся пробиться к наружной стене тюрьмы, прыгнуть в море и бежать на волю вплавь. Увы, он ошибся в расчётах! Эдмон утешает аббата: их теперь двое, значит, они могут с двойной энергией продолжать начатое.
Силы аббата на исходе, вскоре — когда до спасения рукой подать, он тяжело заболевает. Перед кончиной он посвящает Дантеса в тайну несметного клада, спрятанного кардиналом Спада на острове Монте-Кристо триста лет назад. Перенеся тело аббата в свою камеру, Дантес прячется в мешок, в который был положен покойник. Утром, не заметив подмены, его бросают в море — так хоронят жителей замка Иф со времён основания тюрьмы.
Эдмон спасён! Его подбирают контрабандисты. Один из них, Джакопо, становится верным товарищем Дантеса.
Через несколько месяцев Эдмон достигает наконец острова Монте-Кристо. Сокровища аббата Фариа воистину несметны. За долгие годы отсутствия Дантеса в судьбах тех, кто был повинен в его страданиях, тоже произошли значительные перемены, Фернан Мондего дослужился до генерала (теперь его имя — граф де Морсер). Мерседес стала его женой и родила ему сына. Данглар — богатый банкир. Де Вильфор — королевский прокурор.
Кадрусс распрощался с иголкой и ножницами портного и содержит сельский трактир.Бог посылает Кадруссу странного гостя. Аббат Бузони, по его словам исповедовавший умирающего Эдмона Дантеса, должен исполнить последнюю волю усопшего. Дантес вручил ему алмаз, деньги от продажи которого надлежит разделить на пять частей: поровну — Мерседес, Данглару, Фернану, Кадруссу и старику Дантесу. Кадрусс ослеплён сиянием алмаза. Он рассказывает аббату Бузони, что Дантес был оговорён теми, кого решил облагодетельствовать, что Мерседес не сохранила верность ему.
Да, он, Кадрусс был свидетелем написания доноса — но что он мог сделать! Данглар и Фернан убили бы его на месте, заикнись он о неблаговидности их злоумышления! Что касается старика Дантеса, ему не хватило сил перенести удар судьбы (в действительности Кадрусс обобрал его до нитки, и отец Эдмона умер с голоду). Он, он, Кадрусс, — единственный наследник бедного Дантеса! Аббат Бузони вручает Кадруссу алмаз и наутро исчезает. Благодаря рекламе Брифли бесплатен В это же время к мэру Марселя является лорд Уилмор, агент банкирского дома Томсон и Френч.
Он просит разрешения просмотреть следственное дело аббата Фариа, умершего в тюрьме Иф. Есть у него и ещё поручение: оплатить долги г-на Морреля, владельца судовой компании, стоящей на грани краха. Последняя надежда Морреля была на его флагман — трёхмачтовый «Фараон», но тот — о злой рок! — гибнет в кораблекрушении. Уилмор вручает Моррелю вексель на шестизначную сумму, оформляет отсрочку на три месяца. Но что можно успеть сделать за три месяца! В день, когда истекает отсрочка, дочь Морреля получает письмо за подписью «Синдбад-Мореход» с указанием адреса, где она найдёт кошелёк, предназначенный её достославному отцу.
В кошельке — чек на задолженную Моррелем сумму и алмаз величиною с грецкий орех: приданое мадемуазель Моррель. Все происшедшее подобно сказке: но этого мало.
В марсельский порт целый и невредимый входит на всех парусах «Фараон»! Город — свидетель этого чуда. С улыбкой смотрит на восставший из пучины парусник и лорд Уилмор, он же аббат Бузони, он же граф Монте-Кристо, он же Эдмон Дантес: «Будь счастлив, благородный человек!
Это счастье тобой заслужено! А теперь — прощай, человеколюбие! Пусть бог отмщенья уступит мне место, дабы я покарал злодеев!» С документами из своего следственного дела, хранившегося вместе с делом аббата Фариа, Эдмон покидает Марсель. Молодой парижский аристократ барон Франц д’Эпине, отправляясь на карнавал в Риме, вознамерился посетить легендарную Эльбу. Однако он изменяет свой маршрут: корабль проплывает мимо острова Монте-Кристо, где, по слухам, живёт в сказочном дворце человек, именующий себя Синдбадом-Мореходом. Хозяин острова принимает Франца с таким радушием и роскошеством, какие, кажется, и не снились никому из могущественнейших жителей земли. В Риме Франц неожиданно встречает Синдбада, проживающего в одной с ним гостинице под именем графа Монте-Кристо.
Друг Франца виконт Альбер де Морсер захвачен разбойниками из шайки наводящего ужас на жителей Рима атамана Луиджи Вампа. Граф Монте-Кристо спасает Альберта: «Атаман, вы нарушили наше соглашение, друг моего друга — мой друг». Вампа в смятении, он строго отчитывает своих головорезов: «Мы все обязаны графу жизнью! Как вы могли действовать столь опрометчиво!» Альбер приглашает графа посетить Париж и быть его почётным гостем. 321 ₽ 56 ч Литрес В столице (где граф не появлялся доселе) Альбер знакомит его со своими друзьями, в том числе с сыном Морреля Максимиллианом. Это знакомство глубоко взволновало графа — не меньше взволнован и молодой Моррель, узнав, что граф пользуется услугами банковского дома Томсон и Френч, спасшего жизнь всей их семье.
Граф Монте-Кристо приобретает в Париже несколько квартир и дом в Отейле, на улице Фонтен, 28, ранее принадлежавший маркизу де Сен-Мерану. Управляющий графа, Бертуччо, воспринимает их переезд в этот дом как злой рок. Много лет назад он стал свидетелем того, как де Вильфор закопал в саду дома своего тестя новорождённого младенца — внебрачного сына от неизвестной дамы, Бертуччо поспешил выкопать ящик — младенец был ещё жив. Невестка Бертуччо воспитала мальчика, которому они дали имя Бенедетто. Отпрыск именитых родителей встал на путь неправедный и угодил за решётку. Но это лишь одна из двух страшных историй, сокрытых Бертуччо от графа. В июне 1829 г.
Он остановился в трактире Кадрусса — на другой день после того, как там побывал аббат Бузони (Бертуччо не догадывается, что аббат, вызволивший его давным-давно с каторги, и граф — одно лицо). Алмаз аббата Кадрусс продал за 45 тысяч франков надёжному ювелиру, да в ту же ночь его и зарезал. Теперь Кадрусс — там, где довелось побывать и Бертуччо: на каторжных работах. Граф уверен, что это не последняя капля в чаше, которую должен испить Кадрусс; что же касается Бенедетто — если он жив, — то он послужит оружием Божьей кары. Город полнится слухами о загадочном графе и его богатстве. В банке Данглара граф открывает «неограниченный кредит».
Данглар ставит под сомнение возможности графа: всему на свете есть границы. Граф иронизирует: «Для вас — может быть, но не для меня». — «Моей кассы ещё никто не считал!» — уязвлён Данглар. «В таком случае я — первый, кому это предстоит», — обещает ему граф. Монте-Кристо сближается не только с Дангларом, не узнавшим в нем бедного Эдмона, но и с семейством де Вильфора. Граф завоёвывает расположение госпожи де Вильфор: слуга графа Али спас от несчастного случая её и сына Вильфора от брака с нею (у Вильфора есть также дочь от первого брака — Валентина, связанная узами любви с Максимиллианом Моррелем, но принуждаемая роднёй к супружеству с Францем д’Эпине). Как будто сама судьба широко распахивает перед графом Монте-Кристо двери в домах его заклятых врагов, сообщает ему о других их жертвах. Воспитанница Дантеса-Монте-Кристо дочь паши Янины дивная красавица Гайде (по Парижу ходят слухи, будто она любовница графа) узнает в Опере человека, который выдал туркам за две тысячи кошельков золота крепость, защищавшую город, где правил её отец, а саму Гайде двенадцатилетней девочкой продал в рабство турецкому султану.
Этого человека звали Фернан Мондего; теперь его знают как графа де Морсера, генерал-лейтенанта, члена Палаты пэров. Гайде была выкуплена Монте-Кристо у султана, граф поклялся отомстить тому, из-за кого погиб её отец и томилась в неволе она сама.
Он нимало не удивлён, что этот негодяй — Фернан: предавший единожды рискует остаться предателем до конца. Роскошный обед в доме Монте-Кристо.
Первые удары, уготованные графом своим обидчикам. Вильфор бледнеет, когда граф сообщает всем гостям, что в саду им найден скелет младенца, зарытого заживо при прежнем владельце. Данглар узнает, что, играя на бирже, от потерпел убытки в сумме свыше миллиона франков (граф поместил в газете ложную информацию о перевороте в Испании, и Данглар поспешил избавиться от акций Мадридского банка). Вильфор извещает госпожу Данглар, что граф, по-видимому, посвящён в их тайну: несчастный ребёнок был их незаконнорождённым сыном.
«Вы похоронили моё дитя живым! Боже, это твоя месть!» — восклицает г-жа Данглар. «Нет, месть нас ещё поджидает, и осуществить её предстоит таинственному графу Монте-Кристо!» Вильфор берётся во что бы то ни стало узнать всю правду о графе; но оказавшиеся в Париже аббат Бузони и лорд Уилмор сообщают ему весьма противоречивые сведения. Граф не только остаётся неузнанным, играя эти две роли, но и запутывает следы. В Париже появляется молодой человек по имени Андрея Кавальканти (одному графу, осыпавшему его щедротами, известно, что это — беглый каторжник Бенедетто).
Тотчас как из-под земли вырастает и Кадрусс, уверяющий Бенедетто, что тот — его отпрыск, и выманивающий у молодого негодяя деньги под угрозой сломать открывшуюся пред ним блестящую карьеру. Кавальканти-Бенедетто-де Вильфор вынужден подчиняться: он положил глаз на дочь Данглара, девицу с богатым приданым. Не лучше ли — предлагает он Кадруссу — хорошенько потрясти графа, чем тянуть у него деньги, которыми его ссужает сумасброд Монте-Кристо? Кадрусс залезает в дом графа — и сталкивается лицом к лицу с аббатом Бузони. Старый каторжник предаёт молодого; он пишет под диктовку аббата письмо к Данглару, объясняющее, кем на деле является его без пяти минут зять. Уходя из дома графа Монте-Кристо, Кадрусс напарывается на нож Бенедетто.
Прежде чем он испускает дух, аббат даёт ему убедиться, что он, Монте-Кристо и Эдмон Дантес — одно лицо. Град несчастий сыплется на голову де Вильфора: один за другим внезапно умирают его тесть и тёща, затем старый лакей, выпивший лимонаду из графина в комнате его отца Нуартье. Врач приходит к выводу: все они были отравлены.

Преступник живёт в этом доме. Вся челядь Вильфора немедленно просит об отставке. Дело получает широкую огласку. И здесь — новый удар: Нуартье расстраивает свадьбу Валентины и Франца д’Эпине (он обещал это любимой внучке). В секретере Нуартье хранится документ, гласящий, что в феврале 1815 г. Он убил в честном поединке генерала де Кенеля, барона д’Эпине, не пожелавшего примкнуть к заговору бонапартистов. Теперь — очередь Фернана.
В Палате пэров скандал: газеты опубликовали сообщение о его низком поведении в пору осады турками крепости Янины. На слушания в Палате приходит Гайде и предъявляет пэрам документы, которые подтверждают: все это — правда, положение генерала де Морсера в обществе куплено ценой предательства. Альбер де Морсер вызывает графа на дуэль, вступаясь за отца, но, после того как ему открывается вся правда о Фернане Мондего, просит у Дантеса прощения. Умоляет об этом Эдмона и госпожа де Морсер, до сих пор любящая его Мерседес.
Граф принимает извинения Альбера; в тот же самый день они с матерью покидают Париж. Морсер повторяет вызов сына, но после того, как граф Монте-Кристо открывает ему истинное своё имя, обесчещенный генерал пускает пулю в лоб. Данглар на грани разорения. Ему приходится оплачивать все новые векселя, с которыми к нему приходят доверенные лица графа. Последняя его надежда на то, что удастся составить приличную партию дочери: молодой Кавальканти — наперсник Монте-Кристо, и рука дающего вряд ли оскудеет.
Громом среди ясного неба звучат после подписания брачного контракта слова из письма Кадрусса: «Андреа Кавальканти — беглый каторжник!» Эжени покидает Париж. У Данглара больше нет ни дочери, ни денег. Он оставляет прощальную записку жене («Отпускаю вас такой, какой брал замуж: с деньгами, но без доброй репутации») и бежит куда глаза глядят.
Бежит и Андреа-Бенедетто, надеясь пересечь границу; но его останавливают жандармы. На суде он сообщает: его отец — прокурор де Вильфор!
Последний, самый страшный удар судьбы в сердце де Вильфора: отравлена Валентина. У него нет больше сомнений: убийца — его жена, таким страшным путём добывавшая наследство себе и своему сыну (старик Нуартье единственной наследницей объявил внучку).
Де Вильфор грозит жене эшафотом. В отчаянии г-жа де Вильфор принимает яд и отравляет мальчика: «Хорошая мать не бросает ребёнка, ради которого она сделалась преступницей». Вильфор лишается рассудка; бродя по саду дома графа Монте-Кристо, он роет могилы то в одном, то в другом месте.
Французский Язык
Акт возмездия свершился. Вильфор безумен. Кадрусс и Фернан мертвы. Данглар попал в плен разбойникам из шайки Луиджи Вампа и тратит последние деньги на хлеб и воду: головорезы продают ему горбушку за тысячу франков, а всего в кармане у него — меньше пятидесяти тысяч. Граф Монте-Кристо дарует ему жизнь и свободу. Поседевший в одну ночь, Данглар влачит существование нищего. Зло наказано.
Но почему же сгорела в его пламени юная Валентина де Вильфор, ничуть не разделяющая вину отца и мачехи? За что должен всю жизнь скорбеть о ней Максимиллиан Моррель — сын того, кто много лет подряд предпринимал попытки вызволить Дантеса из тюрьмы?
Покидая Париж, граф совершает чудо воскрешения Валентины. Ее смерть была инсценирована им в сообществе со стариком Нуартье: страшный яд был нейтрализован чудодейственным лекарством — одним из щедрых даров аббата Фариа. Возвращаясь на остров Монте-Кристо, подарив счастье Максимиллиану и Валентине, Эдмон Дантес, мученик замка Иф и парижский ангел мщенья, оставляет молодым людям письмо, звучащее и как его исповедь, и как наказ двум чистым сердцам: «В мире нет ни счастья, ни несчастья. Все познаётся в сравнении. Только тот, кто безмерно страдал, способен испытать блаженство. Надо почувствовать вкус смерти, чтобы с удовольствием вкушать жизнь.
Банк
Вся премудрость — в двух словах: ждать и надеяться!».
Comments are closed.